Катерица

Катерица

Дължината на тялото с главата е 145-265 mm, а на опашката — 145-189 mm. Тежи 250-340 g. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Обикновената катерица има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми. Катериците в Странджа са светлокафяви, а тези от по-високите части на Рила - по-тъмни до червенокафяви. Космовидните кичурчета на върха на ушите се появяват само през зимата. Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.

Смок мишкар

Смок мишкар

Смокът мишкар (Elaphe longissima) е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 m, по-често 1,2-1,4 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап). Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември.

За повече информация тук

Чакал

Чакал

Чакалът (на турски: çakal; през персийски shaghal и санскрит sṛgālaḥ) е хищник със среден ръст, един от трите (в някои източници четирите) бозайника от семейство Кучета (Canidae), открити в Африка, Азия и Югоизточна Европа. Чакалите са моногамни, като една двойка защитава територията си от останалите като свирепо прогонва натрапниците и маркира границите с урина и фекалии. Обитаваната площ може да бъде достатъчно голяма, за да приюти и младите чакали, докато си основат семейство и намерят своя собствена територия. Понякога чакалите образуват малки групи, ако намерят труп на животно, но обикновено ловуват сами или по двойки.