вторник, 21 април 2015 г.

Катерица

Катерица
Дължината на тялото с главата е 145-265 mm, а на опашката — 145-189 mm. Тежи 250-340 g. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Обикновената катерица има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми. Катериците в Странджа са светлокафяви, а тези от по-високите части на Рила - по-тъмни до червенокафяви. Космовидните кичурчета на върха на ушите се появяват само през зимата. Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.

понеделник, 6 април 2015 г.

Смок мишкар

Смок мишкар
Смокът мишкар (Elaphe longissima) е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 m, по-често 1,2-1,4 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап). Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември.

Чакал

Чакал
Чакалът (на турски: çakal; през персийски shaghal и санскрит sṛgālaḥ) е хищник със среден ръст, един от трите (в някои източници четирите) бозайника от семейство Кучета (Canidae), открити в Африка, Азия и Югоизточна Европа. Чакалите са моногамни, като една двойка защитава територията си от останалите като свирепо прогонва натрапниците и маркира границите с урина и фекалии. Обитаваната площ може да бъде достатъчно голяма, за да приюти и младите чакали, докато си основат семейство и намерят своя собствена територия. Понякога чакалите образуват малки групи, ако намерят труп на животно, но обикновено ловуват сами или по двойки.

понеделник, 30 март 2015 г.

Делфин

Делфин
Делфините имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка видоизменена в опашен плавник. Предните им крайници представляват гръдни перки, служещи за управление, а задни крайници липсват, като остатък от тях са две закърнели тазови кости. Интересно е, че през октомври 2006  г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Почти всички делфини имат и гръбен плавник с различна големина, форма и разположение при различните видове, който служи като стабилизатор при плуване. 

Сърна

Сърна
Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в нашата страна и обичаен ловен обект. Живее в по-северните части на ЕвропаМала Азия и около Каспийско море. В Европа липсва в северна Скандинавия и някои острови (Ирландия и Исландия и тези в Средиземно море). В Средиземноморието се среща изключително в планински райони, а другаде е рядка или липсва. Със сибирската сърна (Capreolus pygargus, обитаваща от Урал до Китай) се срещат в Кавказ, като европейският вид заема южната част на планинската верига и съседната Мала Азия, а сибирският вид заема северната час.

Елен

Елен
Еленовите (Cervidae), наричани още Плътнороги, са семейство тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни(Artiodactyla). Мъжките при някои видове достигат тегло над половин тон. Характерни за семейството са рогата при мъжките (рядко и при женските, но по-малки). Повечето видове имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките се отличават с по-големите си размери и рогата си.

Див заек

Див заек
Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm.Масата му достига до около 5 kg. Предните му крака са с дължина до 20 cm, а задните достигат до 35 cm и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна. В българските народни вярвания заекът се смята за демонично животно — вярва се, че върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресече пътя на човек, то той трябва да се върне обратно или ако работата му е неотложна, трябва да удари коляното си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакат беди.